Причините и механизмите за възникване на язвената болест все още не са напълно изяснени. Болестта представлява хронично заболяване на целия организъм с местни прояви в стомаха и дванадесетопръстника.

Появата й се предизвиква от разстройства на нервната регулация в стомашната област и изменения в лигавицата на стомаха и дванадесетопръстника. Причина е също и начинът на живот и хранене, вредните навици – употреба на алкохол и тютюнопушенето. Не на последно място може да се посочи и наследствения фактор.

Язвите на дванадесетопръстника са значително по-чести от тези на стомаха. Локализират се предимно в началната му част. В стомаха те поразяват обикновено областта на неговата малка кривина, в близост до прехода му към дванадесетопръстното черво.

Основните симптоми на заболяването са болка, киселини, повръщане, тежест след нахранване. Най-често те показват, че съществува активна язвена ниша (язвен дефект) с възпалителни промени в околната лигавица. При активно лечение оплакванията изчезват за 18-20 дни, но язвата зараства само при малък процент от болните. Независимо от бързото изчезване на признаците на болестта обострянето се повтаря твърде скоро. Колкото по-чести се рецидивите, толкова по-трайни са болестните промени и по-голяма склонността към усложнения. Рецидивите при язва на дванадесетопръстника се наблюдават предимно пролет или есен, а често и през двата сезона.

Най-честите усложнения на язвената болест:

Отначало язвената болест засяга вътрешния слой на стомаха или дванадесетопръстника – лигавицата. Постепенно се обхваща и част от средния мускулен слой. В някои случаи това “разяждане” на стомашната стена продължава, докато тя се пробие и се образува отвор, който свързва стомашната кухина с коремната. Това опасно усложнение, което народът познава като “спукана язва” се нарича перфорация (пробив). Опасността идва от това, че в коремната кухина се излива стомашно или дванадесетопръстно съдържимо, което действа върху коремницата (перитонеума) като физически, химически и бактериален дразнител. В кратък срок се развива остър перитонит, чийто изход без лечение е смъртоносен.

Признаците на перфориралата язва са характерни. В момента на пробива възниква внезапна и непоносима болка в стомашната област. Болните обикновено лежат настрана, със свити към корема колене. Кожата им е бледа, покрита със студена пот, пулсът е забавен, дишането – повърхностно и учестено.

Лечението е оперативно. Наложително е операцията да бъде извършена най-късно до 6-я час. Забавянето след този срок е фатално!

Второ по честота усложнение е кръвотечението. Разрушителният язвен  процес в стената на стомаха или дванадесетопръстното черво може да разяде попадащите по пътя му кръвоносни съдове и да настъпи кръвоизлив. В едни случаи кръвта се изхвърля чрез повръщане, а в други преминава в по-долните отдели на храносмилателния път и се отделя в изпражненията.

Кървавото повръщане (хематемезис) се наблюдава по-често при стомашни язви. Ако кръвта е прясна, почти непроменена по цвят, значи разрушеният кръвоносен съд е по-голям. Когато кръвоизливът е по-малък, кръвта се задържа в стомашната кухина. Под действие на стомашния сок тя губи нормалния си цвят и повърнатите материи изглеждат кафеникаво оцветени.

При кървящи язви на дванадесетопръстника отделилата се кръв обикновено преминава в червата и се отделя с изпражненията, на които придава характерния лъскаво-черен цвят. Този вид кръвотечение се нарича мелена.

За предотвратяване на честите възобновявания и усложнения на язвената болест е необходимо провеждането на комплекс от мероприятия.

Профилактиката е тясно свързана с лечението на язвената болест. Всяка новооткрита язва трябва да се лекува своевременно. Това може да се извърши в болнична или домашна обстановка. Постелният режим е най-сигурно и ефикасно средство в лечението на язвената болест.  

Диетичният режим заема съществено място в лечебния комплекс. Диетата на язвено болните трябва да почива на принципа на механично, химично и термично щадене на стомаха. Храната трябва да бъде калорична, да съдържа достатъчно количество белтъчини, въглехидрати и мазнини, да е богата на витамини и минерални вещества. Готварската сол се ограничава. Диетата трябва да се променя съобразно стадия на заболяването, усложненията и съпътстващите страдания.

Приемането на храна трябва да става по-често – 5-6 пъти дневно, в малки количества. При болните с язва на дванадесетопръстника много добре действа приемането на чаша прясно мляко преди лягане.

Разрешени храни са бисквити, сухари, бял хляб, ориз, макарони, мляко и млечни произведения, варени яйца, омлети, варено или печено нетлъсто месо (пилешко, телешко, агнешко), риба, плодови и зеленчукови кисели, сокове, пюрета, липов чай, алкални минерални води и др.

Забраняват се богатите на целулоза зеленчуци и плодове (боб, грах, кисело зеле, леща, грах и др.), солените продукти, пушеното и консервираното месо, тлъстата риба, силните подправки (чесън, лютиви чушки, червен и черен пипер, горчица, лютив кетчуп, оцет и др.), концентрираните захарни изделия, силен чай, силно кафе, алкохолните и газираните напитки. Алкохолът и никотинът намаляват защитата на стомашната лигавица, правят я по-уязвима и улесняват възникването на рецидиви.

Диетичната храна намалява киселинността на стомашния сок, спомага за зарастване на язвата и пречи на възобновяването й.

В острия стадий на язвената болест диетата трябва да бъде по-строга, по-щадяща и постепенно да преминава към по-разнообразно хранене. Диетичният режим трябва да продължи няколко месеца, след като изчезнат проявите на болестта. По-нататък храната трябва да бъде близка до тази на здравите, но подложена на подходяща кулинарна обработка (варене на водна пара, задушаване, печене; избягване на пърженето и панирането).     

Лекарствените средства, които се използват за лечение на язвената болест, имат за цел да намалят производството на кисел стомашен сок или да го неутрализират, да повишат съпротивата на лигавицата, с което да подпомогнат оздравяването на язвата и да предпазят от рецидиви.

Профилактичното лечение на рецидивите на язвената болест се провеждат комплексно. Пълното излекуване на язвената криза не е достатъчно за предотвратяване на рецидивите. Налага се по-нататъшно активно проследяване и контролиране на язвено болния с профилактични мерки през пролетта и есента.

От значение е спазване на хигиенните норми на труд, бит и хранене в интервалите между рецидивите. Избягването на умствено и физическо натоварване, редовният сън и почивка, лекият спорт, екскурзиите укрепват нервната система и здравето. При тежки трудови условия се налага и трудоустрояване.

За предотвратяване появата на язвена болест и възникване на рецидиви е необходимо да се избягва приемането на лекарства, които дразнят стомашната лигавица и са известни с това, че могат да предизвикат образуване на язва. Тяхното приемане не само може да предизвика язва или рецидив, но често причинява усложнения като кръвоизлив или пробив на язвата.

Профилактичното и противорецидивно лечение на язвената болест се провежда индивидуализирано. То е възможно само под непрекъснато лекарско наблюдение, което осигурява редовни комплексни контролни прегледи и провеждането на профилактични мероприятия.

Трайното излекуване на язвената болест е възможно единствено при упорито и системно провеждане на комплекс от оздравителни мерки, предписани от лекуващия лекар и при активното участие на самия болен.