Съгласно актуалния Имунизационен календар на Република България се провеждат задължителни профилактични имунизации и реимунизации на определена навършена възраст:
Имунизации
- всички новороденисе имунизират с ваксина срещу туберкулоза /БЦЖ/ и срещу хепатит Б до изписването им от родилния дом
- отвтори, трети и четвъртимесецдецата се ваксинират срещу дифтерия, тетанус, коклюш, полиомиелит, хемофилус инфлуенце тип Б инфекции и пневмококови инфекции,която е на схема втори- четвърти месец, както и срещу хепатит Б, ако ваксината срещу хепатит Б е в състава на многокомпонентна ваксина
- ако хепатит Б ваксината не е в състава на многокомпонентна ваксина,втора доза се прилага от първия месецитрета доза от шестия месец
- между 7 и 10 месечна възрастна децата без белег от БЦЖ имунизацията в родилния дом се поставя БЦЖ ваксина след отрицателна туберкулинова проба
- оттринадесетия месецдецата се имунизират с комбинирана ваксина срещу морбили, рубеола и паротит
Реимунизации
- отдванадесетия месец-реимунизация срещу пневмококови инфекции, но не по-рано от 6 месеца след прилагане на втория прием
- отшестнадесетия месец- реимунизация срещу дифтерия, тетанус, коклюш, полиомиелит и хемофилус инфлуенце тип Б инфекции, но не по-рано от 12 месеца след прилагане на третия прием
- на6 г. възраст- реимунизация срещу дифтерия, тетанус, коклюш и полиомиелит
- на7 г. възраст- реимунизация срещу туберкулоза на лицата с отрицателна туберкулинова проба
- на12 г. възраст- реимунизация срещу морбили, рубеола и паротит и реимунизация с комбинирана ваксина срещу тетанус, дифтерия и коклюш
- на17 г. възраст– реимунизация срещу тетанус и дифтерия
- при навършване на25 години,както ина всеки 10 годинислед това - реимунизация срещу тетанус и дифтерия
При всички здравноосигурени лица с избран личен лекар задължителните имунизации и реимунизации се извършват от личния лекар след преглед в деня на ваксинирането и са безплатни за пациента.
Препоръчителни имунизации
Освен задължителните, съществуват и т.нар. препоръчителни имунизации. Те се извършват по желание на пациента срещу заплащане. Прилагат се на пътуващи в региони, в които съществува повишен риск от заразяване с определени ваксинопредотвратими инфекции; в региони, ендемични за дадените заболявания; на лица в неимунизационна възраст с придружаващи заболявания и повишен риск от заразяване, и др. Тук се включват ваксини срещухепатит А, хепатит Б, грип, коремен тиф, бяс, жълта треска,ваксина срещу дифтерия, тетанус и коклюш (ацелуларна компонента) и с намалено антигенно съдържание на дифтерийната компонента, срещу морбили, паротит, рубеола, срещу менингококови, пневмококови, ротавирусни, хемофилус тип Б инфекции, инфекции с човешки папиломен вируси др.
ИЗИСКВАНИЯ ЗА ИМУНИЗАЦИИ НА ПЪТНИЦИ ПРИ МЕЖДУНАРОДНИ ПЪТУВАНИЯ
Какво представлява жълта треска?
Жълтата треска е болест, която наподобява чумата. Смъртността е изключително висока – близо 85%. Предава се от комар на човек. В райони с регистрирана жълта треска и докладвани случаи на заразени, ваксината срещу жълтата треска е задължителна.
Кога е задължителна имунизацията срещу жълта треска?
Ваксината срещу жълта треска е изискване на Световната здравна организация при международни пътувания до конкретни дестинации.
Колко дни преди пътуване е необходимо да се постави ваксината за жълта треска?
Най-добре е имунизациите да бъдат направени 4 седмици, за да бъде съобразено поставянето на ваксините с тяхната съвместимост и за да се изгради постваксинален имунитет, включително и при тези, които изискват приложение на повече от една доза за завършване на имунизационната схема.
Таблица 1. Списък на страните, за които се изисква имунизация срещу жълта треска
ИМУНИЗАЦИЯ СРЕЩУ ЖЪЛТА ТРЕСКА |
|
АФРИКА |
Ангола, Бенин, Буркина Фасо, Бурунди, Камерун, Конго, Демократична република Конго (бивш Заир), Кот д'Ивоар, Екваториална Гвинея, Етиопия, Габон, Гамбия, Гана, Гвинея, Гвинея - Бисао, Кения, Либерия, Мали, Мавритания, Нигер, Нигерия, Сенегал, Сиера Леоне, Южен Судан, Судан, Того, Уганда, Централноафриканска Република, Чад |
ЦЕНТРАЛНА И ЮЖНА АМЕРИКА |
Аржентина, Бразилия, Боливия, Колумбия, Еквадор, Френска Гвиана, Гвиана, Панама, Парагвай, Перу, Суринам, Тринидат и Тобаго, Венецуела |
Таблица 2. Препоръчителни имунизации според географския регион
ГЕОГРАФСКИ РЕГИОН |
ПРЕПОРЪЧИТЕЛНИ ИМУНИЗАЦИИ |
Северна Америка |
Дифтерия, тетанус, хепатит В |
Централна Америка (континентална) |
Хепатит А и В, тетанус и дифтерия, коремен тиф |
Южна Америка (тропическа зона) |
Жълта треска, хепатит А и B, тетанус и дифтерия, коремен тиф, менингококова инфекция |
Южна Америка (умерена зона) |
Хепатит А и В, тетанус и дифтерия, коремен тиф |
Южна Африка |
Хепатит А и В, тетанус и дифтерия, коремен тиф, полиомиелит |
Северна Африка |
Хепатит А и В, тетанус и дифтерия, коремен тиф, полиомиелит, бяс |
Африка на юг от Сахара |
Жълта треска, хепатит А и B, тетанус и дифтерия, коремен тиф, полиомиелит, бяс |
Източна Азия |
Хепатит А и B, тетанус и дифтерия, коремен тиф, полиомиелит, менингококова инфекция, бяс |
Югоизточна Азия |
Хепатит А и B, тетанус и дифтерия, коремен тиф, полиомиелит, менингококова инфекция, бяс |
Азия (южна и централна) |
Хепатит А и B, тетанус и дифтерия, коремен тиф, полиомиелит, менингококова инфекция, бяс |
Югозападна Азия |
Хепатит А и B, тетанус и дифтерия, коремен тиф, полиомиелит, менингококова инфекция, бяс |
При пътуване в страни с риск от заразяване с малария (Африка, Азия, Латинска Америка ) е необходимо използването на репеленти и провеждане на химиопрофилактика.
Химиопрофилактиката се извършва съгласно препоръките на СЗО с препарати ( мефлокин, маларон, доксициклин и др. – ефективни за съответната страна ), препоръчани от специалист паразитолог.
Указания за химиопрофилактиката може да получите в РЗИ Пловдив, Дирекция „Надзор на заразните болести” , Отдел „ Медицински изследвания”, звено Паразитология.
След завръщане от страни с разпространена малария е препоръчително да се извърши профилактично изследване за малария. При фебрилно състояние трябва незабавно да се потърси медицинска помощ.
Съгласно Наредба № 17/ 30.07.2008 г. за внасяните паразитни болести при всяко температурно състояние в продължение на 3 години след завръщането, лицето незабавно да потърси медицинска помощ и съобщи на медицинския специалист за пребиваване в тропическа страна.