Детски аутизъм

ДЕТСКИ АУТИЗЪМ – СЪЩНОСТ И ПРОЯВИ

 

         Детският аутизъм се свързва с имената на Лео Каннер и Ханс Аспергер, които независимо един от друг правят публикации по въпроса съответно през 1943 и 1944. Това са първите теоретични опити да се обясни нарушението.
Лео Каннер, представя 11 случаи  на деца. Нарича новия синдром „ранен детски аутизъм” и го характеризира като „неспособност на детето да се свърже с хората по нормалния начин”.
            Aспергер назовава аутизма „аутистична психопатия“- малко по-широк термин от този на Kaннер. Той включва случаи с тежки органични увреди.
          И двамата подчертават за особеностите в комуникацията и трудности в адаптирането към социалния живот при болните с аутизъм. Обръщат внимание на стереотипите и подчертават наличието на специфични интелектуални сили в определени области.
          Аутизмът  е вид генерализирано разстройство, което засяга развитието на мозъка, оттам и поведението на човека. Обикновено се появява през първите три години от живота като абнормно развитие със специфични характеристики. При децата, които нямат проблем с речта или интелекта, проявите проличават в училищна възраст (като проблеми със социалната адаптация, обикновено към училищните правила или взаимоотношенията с връстници)

Причини/етимология

        Научни изследвания (2008г.) насочват към различни клинични, генетични, неврологични източници. При над 80% от засегнатите с аутизъм причината остава неразкрита. Само при около 10% от случаите е установена специфична причина за заболяването.

Към разстройствата от аутистичния спектър спадат:

  • аутизъм (слабо развитие или отсъствие на говор, съпротива на промени, стереотипно поведение, привързаност към предмети и действия с части от тях, впечатляващи отделни умения)
  • синдром на Аспергер (нормален интелект и говорно развитие, ограничени комуникативни умения, проблеми в социалните взаимодействия, ритуално поведение)
  • атипичен аутизъм (отделни прояви, появяващи се предимно след тригодишна възраст). Имат добри изяви в области с логическо мислене и компютърни технологии. Налице са особености в разбирането на света, мисленето и емоциите на другите. Затрудняват се в планирането и организирането на дейностите си.
Симптомите варират силно при различните индивиди и дори при един и същи човек през различни възрастови периоди.

Основни/общи сфери на изява:

  •       социални взаимодействия (пасивност, индиферентност)
  •       комуникация (разбирането на емоциите и реакциите на другите е ограничено или парадоксално)
  •       ограничени интереси
  •       повтарящо се/стереотипно/ритуално поведение
  •       интелект (от много ниски нива до среден и над среден коефициент на интелигентност)
  •       загуба на вече появили се речеви или социални умения

Основни симптоми на разстройството са:

  •       изолация
  •       стремеж към неизменност
  •       невъзможност да общуват и реагират адекватно съобразно ситуацията

Симптоми в кърмаческа възраст:

  •       липса на реакция повдигане на главата при вдигане на детето
  •       липса на адаптиране спрямо тялото на възрастния при носене
  •       липсва контакт „очи в очи”
  •       стереотипно боравене с предметите
  •       привързаност не към другите, а към играчка/предмет
  •       първата усмивка се появява към втория месец и не е адресирана към близкия човек, а сама за себе си
  •       не гукат
  •       не произнасят продължителни срички/бръщолевят
  •       безразличие към обкръжаващите го
  •       няма „комплекс на оживление” (3-4 м. възраст)
  •       не реагират на присъствие или отсъствие на родителя
  •       не подражава
  •       не произнасят отделни думи (1г.-1г.6м.)
  •       не правят изречение (2 г.)

След 2-год. възраст характерни са следните симптоми:

  •       не реагират на словесни обръщения на родителите (съмнение, че са глухи или не разбират реч)
  •       при поява на нов човек специфични реакции (викат, плачат, стават тревожни, напрегнати)
  •       задават въпроси, без да чакат отговорите
  •       липсва адекватен контакт с връстници
  •       приемат връстника като предмет/играчка или адресират импулсивни, понякога агресивни действия към тях
  •       играта е стереотипна, стереотипни са и действията с играчките, не по тяхното предназначение
  •       не инициират и не поддържат взаимоотношения с връстниците, сякаш не забелязват съществуването им или ги отбягват
  •       разместването предизвиква болезнено безпокойство и натраплив стремеж към вече установен порядък

Речеви нарушения при децата с аутизъм (изключително разнообразни):

  •       от пълно отсъствие на реч до изпреварващо езиково развитие
  •       речта не служи като средство за комуникация
  •       някои изобщо не проговарят, други проговарят и после губят речта си
  •       някои говорят добре, но имат проблем с разбирането на абстрактни понятия

Особености на социалните интеракции:

  •       понижен или липсващ социален интерес
  •       липса на инициатива за свързване с другите
  •       предпочитание да остане насаме в компанията на другите
  •       липса на имитативна способност
  •       липса на емоционална реакция при среща с познати

Поведенчески нарушения:

  •       двигателни стереотипии
  •       особени хранителни навици
  •       агресивно и автоагресивно поведение
  •       необичайни реакции на студ, болка, удар
  •       повишена тревожност
  •       проблеми със съня
  •       агресивно или самонараняващо се поведение

Характеристики на комуникацията/общуването:

  •       нарушена невербална комуникация
  •       ехолалична реч
  •       невъзможност за поддържане на диалог
  •       нарушения в употребата на реч
  •       невъзможност за овладяване на лично местоимение
  •       нарушена невербална комуникация
  •       втренчен поглед
  •       жестикулиране

 

     Отделни от посочените симптоми не са достатъчно основание за поставяне на диагнозата, както и отсъствието на някои не бива да отхвърля съмнение за наличието й.
       В България помощта за децата с аутизъм е регламентирана в нормативни документи, касаещи човешките права, респективно правата на хората с увреждания: Ратифицирана е Конвенцията за правата на хората с увреждания (2012 г.).; има Национална стратегия за хората с увреждания 2016-2020 г.