ДЕТСКИ АУТИЗЪМ – СЪЩНОСТ И ПРОЯВИ
Детският аутизъм се свързва с имената на Лео Каннер и Ханс Аспергер, които независимо един от друг правят публикации по въпроса съответно през 1943 и 1944. Това са първите теоретични опити да се обясни нарушението.
Лео Каннер, представя 11 случаи на деца. Нарича новия синдром „ранен детски аутизъм” и го характеризира като „неспособност на детето да се свърже с хората по нормалния начин”.
Aспергер назовава аутизма „аутистична психопатия“- малко по-широк термин от този на Kaннер. Той включва случаи с тежки органични увреди.
И двамата подчертават за особеностите в комуникацията и трудности в адаптирането към социалния живот при болните с аутизъм. Обръщат внимание на стереотипите и подчертават наличието на специфични интелектуални сили в определени области.
Аутизмът е вид генерализирано разстройство, което засяга развитието на мозъка, оттам и поведението на човека. Обикновено се появява през първите три години от живота като абнормно развитие със специфични характеристики. При децата, които нямат проблем с речта или интелекта, проявите проличават в училищна възраст (като проблеми със социалната адаптация, обикновено към училищните правила или взаимоотношенията с връстници)
Причини/етимология
Научни изследвания (2008г.) насочват към различни клинични, генетични, неврологични източници. При над 80% от засегнатите с аутизъм причината остава неразкрита. Само при около 10% от случаите е установена специфична причина за заболяването.
Към разстройствата от аутистичния спектър спадат:
- аутизъм (слабо развитие или отсъствие на говор, съпротива на промени, стереотипно поведение, привързаност към предмети и действия с части от тях, впечатляващи отделни умения)
- синдром на Аспергер (нормален интелект и говорно развитие, ограничени комуникативни умения, проблеми в социалните взаимодействия, ритуално поведение)
- атипичен аутизъм (отделни прояви, появяващи се предимно след тригодишна възраст). Имат добри изяви в области с логическо мислене и компютърни технологии. Налице са особености в разбирането на света, мисленето и емоциите на другите. Затрудняват се в планирането и организирането на дейностите си.
Симптомите варират силно при различните индивиди и дори при един и същи човек през различни възрастови периоди.
Основни/общи сфери на изява:
- социални взаимодействия (пасивност, индиферентност)
- комуникация (разбирането на емоциите и реакциите на другите е ограничено или парадоксално)
- ограничени интереси
- повтарящо се/стереотипно/ритуално поведение
- интелект (от много ниски нива до среден и над среден коефициент на интелигентност)
- загуба на вече появили се речеви или социални умения
Основни симптоми на разстройството са:
- изолация
- стремеж към неизменност
- невъзможност да общуват и реагират адекватно съобразно ситуацията
Симптоми в кърмаческа възраст:
- липса на реакция повдигане на главата при вдигане на детето
- липса на адаптиране спрямо тялото на възрастния при носене
- липсва контакт „очи в очи”
- стереотипно боравене с предметите
- привързаност не към другите, а към играчка/предмет
- първата усмивка се появява към втория месец и не е адресирана към близкия човек, а сама за себе си
- не гукат
- не произнасят продължителни срички/бръщолевят
- безразличие към обкръжаващите го
- няма „комплекс на оживление” (3-4 м. възраст)
- не реагират на присъствие или отсъствие на родителя
- не подражава
- не произнасят отделни думи (1г.-1г.6м.)
- не правят изречение (2 г.)
След 2-год. възраст характерни са следните симптоми:
- не реагират на словесни обръщения на родителите (съмнение, че са глухи или не разбират реч)
- при поява на нов човек специфични реакции (викат, плачат, стават тревожни, напрегнати)
- задават въпроси, без да чакат отговорите
- липсва адекватен контакт с връстници
- приемат връстника като предмет/играчка или адресират импулсивни, понякога агресивни действия към тях
- играта е стереотипна, стереотипни са и действията с играчките, не по тяхното предназначение
- не инициират и не поддържат взаимоотношения с връстниците, сякаш не забелязват съществуването им или ги отбягват
- разместването предизвиква болезнено безпокойство и натраплив стремеж към вече установен порядък
Речеви нарушения при децата с аутизъм (изключително разнообразни):
- от пълно отсъствие на реч до изпреварващо езиково развитие
- речта не служи като средство за комуникация
- някои изобщо не проговарят, други проговарят и после губят речта си
- някои говорят добре, но имат проблем с разбирането на абстрактни понятия
Особености на социалните интеракции:
- понижен или липсващ социален интерес
- липса на инициатива за свързване с другите
- предпочитание да остане насаме в компанията на другите
- липса на имитативна способност
- липса на емоционална реакция при среща с познати
Поведенчески нарушения:
- двигателни стереотипии
- особени хранителни навици
- агресивно и автоагресивно поведение
- необичайни реакции на студ, болка, удар
- повишена тревожност
- проблеми със съня
- агресивно или самонараняващо се поведение
Характеристики на комуникацията/общуването:
- нарушена невербална комуникация
- ехолалична реч
- невъзможност за поддържане на диалог
- нарушения в употребата на реч
- невъзможност за овладяване на лично местоимение
- нарушена невербална комуникация
- втренчен поглед
- жестикулиране
Отделни от посочените симптоми не са достатъчно основание за поставяне на диагнозата, както и отсъствието на някои не бива да отхвърля съмнение за наличието й.
В България помощта за децата с аутизъм е регламентирана в нормативни документи, касаещи човешките права, респективно правата на хората с увреждания: Ратифицирана е Конвенцията за правата на хората с увреждания (2012 г.).; има Национална стратегия за хората с увреждания 2016-2020 г.