Не злоупотребявайте със солта!

Защо тя се счита за вредна?

Консумацията на по-голямо количество сол повишава кръвното налягане.

Солта е важна съставна част от храната на човек, но прекалената й употреба води до възникване на проблеми.  Не всеки човешки организъм реагира еднакво на излишъка от сол – това зависи от генетическите предпоставки.

Вкусът към соленото е придобит вкус, а не първичен.

Препоръки за дневна консумация на сол: до 1 год. възраст – 1 гр.; от 1 до 3 год. – 2 гр.; от 4 до 6 год. – 3 гр.; подрастващи и възрастни – 5 – 6 гр.

Готварската сол се ограничава при: мигренозни болки, ишиас и други невралгични оплаквания, бъбречни заболявания, хроничен хепатит и чернодробна цироза, при сърдечна недостатъчност с поява на отоци по краката, при хронични флебити, затлъстяване, копривна треска, екземи и ревматични заболявания.

Какво трябва да правим?

Преди да сме опитали нашата храна допълнително да не посоляваме!

По-малко да използваме солта и при готвенето!Има възможност да направим блюдата “пикантни” с различни подправки – чесън и лимонов сок.

Ограничете захарта!

Злоупотребата със захар и захарни изделия засилва образуването на холестерин, който се отлага в стените на кръвоносните съдове и се образуват атеросклеротичните плаки.Последиците от това са атеросклероза и нейните тежки усложнения – сърдечен инфаркт и мозъчен кръвоизлив. Прекомерната употреба на захар и захарни изделия уврежда задстомашната жлеза и става причина за развитие на захарен диабет. Захарта е от значение и за широкото разпространение на зъбния кариес. Тя създава условия за нарушаване цялостта на зъбния емайл. Увеличената консумация на захар в съчетание с тестени продукти най-често води до бързо затлъстяване и всички последици свързани с него.

Препоръчва се консумацията на чиста захар не повече от 50-60 гр. дневно.

Намалете мазнините в храната!

Приети в умерени количества с храната мазнините, снабдяват организма с енергия.Те имат значение за растежа, имунитета, ензимната активност, болестните изменения в организма, а също и за процеса на остаряване. С мазнините в храната човек приема разнообразни мастни киселини. Липсата им в храната спира растежа, може да причини кожни екземи, алергия, смущения във функциите на черния дроб и неустойчивост на капилярите.  

Растителните мазнини са богати на ненаситени мастни киселини, които предпазват от атеросклероза. Повишеното ниво на мастите и холестерина в кръвта се счита като фактор с най-голямо значение за възникване на атеросклерозата. Погрешният начин на хранене, довеждащ в по-голяма част от  случаите  до затлъстяване, е една от важните причини за сърдечно - съдовите заболявания. Мазнините в ежедневната храна  на здравия човек трябва да бъдат от 60 до 100 грама.  Преобладаващата част от тях е добре  да са от растителен произход.

            Ограничаването на солта, захарта и мазнините в нашата храна представлява важна мярка за профилактика на социално значимите заболявания /хипертоничната болест, атеросклерозата, сърдечния инфаркт, мозъчния инсулт, захарен диабет и затлъстяване/.